Прочетен: 3687 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2012 18:24
Няма почти нищо различно между лаенето на кучето и човешкия говор. Единствената разлика е, че кучето лае от време на време и никога без причина, а човекът не спира да лае и много често без причина. Хората си мислят, че казват нещо смислено. Кучето и то.
Богатият човешки говор е една от чертите, които определено ни отличава от животните, но също така и от нашите пра-пра-прадеди. Смята се, че хомосапиенс се е появил преди около 200 хиляди години, но внезапен тласък в развитието му е довел до появата на езика преди около ... 50 хиляди години. Речта се е появила малко по-рано.
Сто и петдесет хиляди години без думи! Представете си колко по-лесно са живеели хората тогава! Сигурно са общували телепатично, сто и петдесет хиляди години е твърде дълъг период, достатъчен да развият някаква форма на общуване.
Новите технологии сега позволяват на хората да говорят буквално без прекъсване ... и те го правят. Дори когато са сами или вървят по улицата, хората бълват дума след дума.
Човек много често си говори сам на себе си, но когато започне да говори на глас и другите го заключват в лудницата. Сякаш те самите не са луди.
Постоянното говорене е причината, поради която сме загубили способността си да общуваме по друг начин. Единствената полезност на езика е от практическа гледна точка.
Така че ако решите да коментирате тук, моля без празни приказки и без лаене.
20.08.2012 18:31
20.08.2012 18:50
20.08.2012 19:44
20.08.2012 20:16
пий витамин б и няма да им обръщаш внимание ;)
20.08.2012 20:19
Останки от телепатичните ни способности се наблюдават и сега.
Обаче са замиращи и колкото повече говорим, толкова повече загубваме тази способност.
20.08.2012 22:47