В този свят няма абсолютен покой
покой лишен от горчив привкус, чист и истински.

Този свят заблуждава окото с повърхностно очарование,
Истината корозира в скрити рани.
Защото чрез показ на удоволствията, 
този свят ни мами.

Съскащата змия крие отровата си, 
виейки се между цветове и красота.
Но дори и само с плах допир на устните,
човек бива омагьосан,
целувайки отровата сякаш е мед.