Постинг
15.01.2011 16:45 -
Родопски Силивряк - Орфеево Цвете - Безсмъртниче - Haberlea rhodopensis
Автор: zelas
Категория: История
Прочетен: 86697 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 18.01.2011 13:34
Прочетен: 86697 Коментари: 44 Гласове:
26
Последна промяна: 18.01.2011 13:34
Посвещавам на брат ми
Българите са живяли по тези земи от хиляди години, не са само от 1300 години както съвременните историци се опитват да ни втълпят, ами от много по-отдавна. България е единствената страна в Европа, която е запазила родственото си име. Защо ли е така?
Какво дава сила на Българския Дух да се прероди отново и отново? Защо въпреки географското разположение на кръстопът и непрестанното чуждо влияние, въпреки постоянната смяна на религии и постоянното изопачаване, Българите успяват да запазят корена си, песните си и традициите си?
Дали пък отговорът на този въпрос не се крие в едно ... цвете?
Цветето Родопски Силивряк (Haberlea rhodopensis), още известно като Орфеевото цвете, каберлия, китара, безсмъртниче, стирака и шапива билка, е от семейството на Геснериеви растения.
Било е познато още от древни времена. Римляните даже са го изобразявали на монети. Императори идвали в Родопите да му се кланят. Защо ли?
Смята се, че нашите деди траките са го използвали като лечебна билка и е било записано в легендарната книга на Орфей "Магическа ботаника". Едно от имената на Силивряка е "шапива билка", защото е известно, че лекува животните от болестта шап.
В съвремието цветето е документирано и именувано най-напред в Родопите, по поречието на Чепеларската река Чая, край Бачково през 1834 година от Карл Хинке и Константин Манолеску - пратеници на унгареца Имре Фривалдски, който му дава името на своя учител - унгарския ботаник Haberle.
Хинке и Манолеску са намерили Силивряк и в подножието на Стара планина, в околностите на Калофер, и даже се предполага, че е имало объркване в пратките и първа е пристигнала тази от Бачково и от там името на растението. От което може да заключим, че то не е само родопски, ами Български ендемит (биологичен вид с ограничен ареал). Това напомня ли ви за някого?
Подобно растение-феникс е и така наречената сръбска рамонда (Ramondia serbica), която се среща в района на Белоградчик и в сегашната територия на Източна Сърбия (нашите Западни покрайнини). Открито е в природния резерват Йелашница (Jelašnica), в околностите на Ниш.
Силивряка не се намира много лесно. Цветето е малко свенливо, крие се, расте на кичури - по скални терени (варовикови), най-вече по пукнатини на скални разкрития, на места с високата въздушна влага, предимно в дъбовия и буковия пояс (от 250 до 1400 м надморска височина). Записано е в Червена книга на България в 2 тома. Т. 1. Растения. С., БАН, 1984.
Интересното за това цвете е, че е като митичната птица феникс. Установено е, че може да преживее над 30 месеца без капка вода и при овлажняване започва отново да се развива нормално. Цветето изпада в състояние на анабиоза (мнима смърт).
Силивряка е покритосеменно растение (Angispermae), което го прави много адаптивно в екосистеми на суша.
Друго характерно за Силивряка е, че е реликтен организмов вид или реликт. Реликт е живо същество, чиито видов генезис е по-стар от преобладаващата част на дадено растително или животинско съобщество. Зараждането на вида е в геоложки период, чиито условия са били по-различни от настоящите, но въпреки промените на които видът е оцелял до съвремието. Това напомня ли ви за някого?
Смята се, че възрастта на вида Силивряк е ... над 2 милиона години, чак от ледниковия период! Растението е било природно разпространено по цяла Европа, но сега то се среща само в Стара планина, Средна гора, Родопите и Тракийската низина. Защо?
Цветето е много чувствително. Когато сянка падне върху него, то веднага свива цветята си. На слънце се отваря. Това напомня ли ви за някого?
Силиврякът много прилича на иглика, но цветовете му имат синкаво-бяла окраска. Древните легенди свързват цветето с божествения нектар амброзия и дълголетието. Цветето е също една от съставките на т.нар "тибетски чай на младостта", който изчиства бъбреци, черен дроб, жлъчка, шлака по кръвоносни съдове, стомах и мазнини. Поради изключително силното му действие се пие само веднъж на пет години.
Силиврякът е известен още като Орфеевото цвете (Orpheus flower, λουλούδι του Ορφέα). В трактата "За реките" на неизвестен автор (псевдоплутарх) от 3-ти век, четем:
И в планината Пангей се ражда едно растение, наречено китара поради следната причина. Жените, след като разкъсали Орфей, хвърлили частите му в реката Хебър (Марица). Главата му по волята на боговете приела образа на змей, а лирата му по желание на Аполон се превърнала в звезда. От течащата му кръв се родило растение, наречено китара. Когато се празнували Дионисиевите празници, то издавало звук на китара.
Монетата с изображението на родопския Силивряк и изсечена от император Антонин Пий и изобразява богинята Родопа (с отбелязано име). Тя е представена като красива жена, легнала пред пещера, като е символ на голямата планина. В лявата ръка държи цвете, което е точно цветето на Орфей.
Българин=Силивряк
В момента живеем в условията на духовна, морална и материална суша. Цветето на Българския Дух се е свило, но не е мъртво. Подобно на Силивряка то има нужда от малко бистра вода и слънчева топлина, за да се роди отново.
Можем ли да го съживим?
Обърнали сме поглед на Запад/Русия, там където Силиврякът вече не расте (дали е случайно това?). Ако поливаме чужди корени, там други растения ще поникнат, но не и нашето.
Българският Дух е устойчив, но и малко свенлив, вирее по скални терени, най-вече по пукнатини и на места с високата въздушна влага! Той е там горе и чака вашата топлина и водица, за да се разцъфти отново.
Духът е горе в планината! Ха, наздраве!
-----------------------------
Източници
Zbigniew Szelag & Lajos Somlyay: History of discovery and typification of Haberlea rhodopensis Friv. (Gesneriaceae). In: Annales Botanici Fennici, 46, 2009, S. 555-558: Link
-------------------------------
Стига ми ходи, сино льо - текст записан от Ати (tota)
Стига ми ходи, сино льо
по села и по градове
стига ми води момине,
момине и невестине (2)
Доведи млада нивеста
на осемнайсет годинки
чорбаджийскана дощеря
Деветнадесет патила (2)
Мале ле стара майчице
котрано искаш да зьома
чорбаджийскана дощеря
я нея няма да зьома (2)
Я ща та да зьома, да зьома
Марийка бела червена.
Тя ми е лика прилика
и ми е майчо на сърце (2)
-----------------------
Българите са живяли по тези земи от хиляди години, не са само от 1300 години както съвременните историци се опитват да ни втълпят, ами от много по-отдавна. България е единствената страна в Европа, която е запазила родственото си име. Защо ли е така?
Какво дава сила на Българския Дух да се прероди отново и отново? Защо въпреки географското разположение на кръстопът и непрестанното чуждо влияние, въпреки постоянната смяна на религии и постоянното изопачаване, Българите успяват да запазят корена си, песните си и традициите си?
Дали пък отговорът на този въпрос не се крие в едно ... цвете?
Цветето Родопски Силивряк (Haberlea rhodopensis), още известно като Орфеевото цвете, каберлия, китара, безсмъртниче, стирака и шапива билка, е от семейството на Геснериеви растения.
Било е познато още от древни времена. Римляните даже са го изобразявали на монети. Императори идвали в Родопите да му се кланят. Защо ли?
Смята се, че нашите деди траките са го използвали като лечебна билка и е било записано в легендарната книга на Орфей "Магическа ботаника". Едно от имената на Силивряка е "шапива билка", защото е известно, че лекува животните от болестта шап.
В съвремието цветето е документирано и именувано най-напред в Родопите, по поречието на Чепеларската река Чая, край Бачково през 1834 година от Карл Хинке и Константин Манолеску - пратеници на унгареца Имре Фривалдски, който му дава името на своя учител - унгарския ботаник Haberle.
Хинке и Манолеску са намерили Силивряк и в подножието на Стара планина, в околностите на Калофер, и даже се предполага, че е имало объркване в пратките и първа е пристигнала тази от Бачково и от там името на растението. От което може да заключим, че то не е само родопски, ами Български ендемит (биологичен вид с ограничен ареал). Това напомня ли ви за някого?
Подобно растение-феникс е и така наречената сръбска рамонда (Ramondia serbica), която се среща в района на Белоградчик и в сегашната територия на Източна Сърбия (нашите Западни покрайнини). Открито е в природния резерват Йелашница (Jelašnica), в околностите на Ниш.
Силивряка не се намира много лесно. Цветето е малко свенливо, крие се, расте на кичури - по скални терени (варовикови), най-вече по пукнатини на скални разкрития, на места с високата въздушна влага, предимно в дъбовия и буковия пояс (от 250 до 1400 м надморска височина). Записано е в Червена книга на България в 2 тома. Т. 1. Растения. С., БАН, 1984.
Интересното за това цвете е, че е като митичната птица феникс. Установено е, че може да преживее над 30 месеца без капка вода и при овлажняване започва отново да се развива нормално. Цветето изпада в състояние на анабиоза (мнима смърт).
Силивряка е покритосеменно растение (Angispermae), което го прави много адаптивно в екосистеми на суша.
Друго характерно за Силивряка е, че е реликтен организмов вид или реликт. Реликт е живо същество, чиито видов генезис е по-стар от преобладаващата част на дадено растително или животинско съобщество. Зараждането на вида е в геоложки период, чиито условия са били по-различни от настоящите, но въпреки промените на които видът е оцелял до съвремието. Това напомня ли ви за някого?
Смята се, че възрастта на вида Силивряк е ... над 2 милиона години, чак от ледниковия период! Растението е било природно разпространено по цяла Европа, но сега то се среща само в Стара планина, Средна гора, Родопите и Тракийската низина. Защо?
Цветето е много чувствително. Когато сянка падне върху него, то веднага свива цветята си. На слънце се отваря. Това напомня ли ви за някого?
Силиврякът много прилича на иглика, но цветовете му имат синкаво-бяла окраска. Древните легенди свързват цветето с божествения нектар амброзия и дълголетието. Цветето е също една от съставките на т.нар "тибетски чай на младостта", който изчиства бъбреци, черен дроб, жлъчка, шлака по кръвоносни съдове, стомах и мазнини. Поради изключително силното му действие се пие само веднъж на пет години.
Силиврякът е известен още като Орфеевото цвете (Orpheus flower, λουλούδι του Ορφέα). В трактата "За реките" на неизвестен автор (псевдоплутарх) от 3-ти век, четем:
И в планината Пангей се ражда едно растение, наречено китара поради следната причина. Жените, след като разкъсали Орфей, хвърлили частите му в реката Хебър (Марица). Главата му по волята на боговете приела образа на змей, а лирата му по желание на Аполон се превърнала в звезда. От течащата му кръв се родило растение, наречено китара. Когато се празнували Дионисиевите празници, то издавало звук на китара.
Монетата с изображението на родопския Силивряк и изсечена от император Антонин Пий и изобразява богинята Родопа (с отбелязано име). Тя е представена като красива жена, легнала пред пещера, като е символ на голямата планина. В лявата ръка държи цвете, което е точно цветето на Орфей.
Българин=Силивряк
В момента живеем в условията на духовна, морална и материална суша. Цветето на Българския Дух се е свило, но не е мъртво. Подобно на Силивряка то има нужда от малко бистра вода и слънчева топлина, за да се роди отново.
Можем ли да го съживим?
Обърнали сме поглед на Запад/Русия, там където Силиврякът вече не расте (дали е случайно това?). Ако поливаме чужди корени, там други растения ще поникнат, но не и нашето.
Българският Дух е устойчив, но и малко свенлив, вирее по скални терени, най-вече по пукнатини и на места с високата въздушна влага! Той е там горе и чака вашата топлина и водица, за да се разцъфти отново.
Духът е горе в планината! Ха, наздраве!
-----------------------------
Източници
Zbigniew Szelag & Lajos Somlyay: History of discovery and typification of Haberlea rhodopensis Friv. (Gesneriaceae). In: Annales Botanici Fennici, 46, 2009, S. 555-558: Link
-------------------------------
Стига ми ходи, сино льо - текст записан от Ати (tota)
Стига ми ходи, сино льо
по села и по градове
стига ми води момине,
момине и невестине (2)
Доведи млада нивеста
на осемнайсет годинки
чорбаджийскана дощеря
Деветнадесет патила (2)
Мале ле стара майчице
котрано искаш да зьома
чорбаджийскана дощеря
я нея няма да зьома (2)
Я ща та да зьома, да зьома
Марийка бела червена.
Тя ми е лика прилика
и ми е майчо на сърце (2)
-----------------------
Следващ постинг
Предишен постинг
Ако някой има снимки на монети с Орфеевото цвете ще съм ви много задължен.
цитирайПрав си приятелю, докато гледаме на запад и изток няма да прокопсаме. Трябва да бъдем себе си, няма друг начин да се измъкнем от блатото, в което сме.
Българинът е наистина като Орфеевото цвете, преживява всичко и може бързо да се възстанови...при подходащите условия.
Поздрави!
цитирайБългаринът е наистина като Орфеевото цвете, преживява всичко и може бързо да се възстанови...при подходащите условия.
Поздрави!
sparotok написа:
Прав си приятелю, докато гледаме на запад и изток няма да прокопсаме. Трябва да бъдем себе си, няма друг начин да се измъкнем от блатото, в което сме.
Българинът е наистина като Орфеевото цвете, преживява всичко и може бързо да се възстанови...при подходащите условия.
Поздрави!
Българинът е наистина като Орфеевото цвете, преживява всичко и може бързо да се възстанови...при подходащите условия.
Поздрави!
Така е Павле, да намерим корените и да ги полеем. Ти си човекът, който работи точно в тази посока. Да си жив и здрав.
Благодаря за постинга.
цитирайmglena написа:
Благодаря за постинга.
Сравение направо съвпадение. Благодаря, че се отби!
Невероятно е това ,което си написал. Всичко е тук в земите ни и силата ни извира от тях. Защо поглеждаме все навън. Сили ли не достигат или разделението ни изтощава? Крайно време е да се осъзнаем кои сме, защо сме?? За да продължим и за напред в тази земя българска...своя живот...нашия живот!!
Поздрави за постинга!!
цитирайПоздрави за постинга!!
7.
анонимен -
....Елица
15.01.2011 17:57
15.01.2011 17:57
Много добра асоциация правиш-
страхотен постинг-научих толкова
нови и интересни неща-
цветята са моята слабост и страст
цитирайстрахотен постинг-научих толкова
нови и интересни неща-
цветята са моята слабост и страст
tota написа:
Крайно време е да се осъзнаем кои сме, защо сме??
Ето това е истината!
Благодаря, че пак помогна за текста на песента, Ати!
анонимен написа:
Много добра асоциация правиш-
страхотен постинг-научих толкова
нови и интересни неща-
цветята са моята слабост и страст
страхотен постинг-научих толкова
нови и интересни неща-
цветята са моята слабост и страст
България е изключително богата на лечебни билки. Добре е да ги познаваме. Билко лечение съчетано с традиционна българска диета (200 дена пости) ви гарантира здрав и дълъг живот. Ако следваме този принцип ще забравим за повечето доктори и техните съ-бандити от фармацефтичната индустрия. Искам да отбележа, че не генерализирам за всички доктори, дори един от тях ми е отворил очите на мен самия.
Благодаря, че се отби!
п.п. Въпреки така направения от мен коментар, знам че темата е болна в момента и пледирам за умерен тон. Благодаря.
Аз досега не бях чувал за това цвете, благодаря за информацията. Ще поразпитам и ще се опитам да намеря нещо свързано с него. А асоцияцията на цветето с българския народ е страхотна :)))
цитирайnewlogic написа:
Аз досега не бях чувал за това цвете, благодаря за информацията. Ще поразпитам и ще се опитам да намеря нещо свързано с него. А асоцияцията на цветето с българския народ е страхотна :)))
Благодаря! Съчетаваме полезното с пропагандата! :)))))
12.
анонимен -
....Елица
15.01.2011 18:55
15.01.2011 18:55
И аз благодаря за хубавия отговор-
така е,орфеевото цвете е уникално,с
яки корени-не трябва да бъдем слънчогледи,
гледащи към чужди слънца-по-добре да поглеждаме
към лирата на Орфей в небето-все пак навлизаме
в ерата на Водолея
цитирайтака е,орфеевото цвете е уникално,с
яки корени-не трябва да бъдем слънчогледи,
гледащи към чужди слънца-по-добре да поглеждаме
към лирата на Орфей в небето-все пак навлизаме
в ерата на Водолея
анонимен написа:
И аз благодаря за хубавия отговор-
така е,орфеевото цвете е уникално,с
яки корени-не трябва да бъдем слънчогледи,
гледащи към чужди слънца-по-добре да поглеждаме
към лирата на Орфей в небето-все пак навлизаме
в ерата на Водолея
така е,орфеевото цвете е уникално,с
яки корени-не трябва да бъдем слънчогледи,
гледащи към чужди слънца-по-добре да поглеждаме
към лирата на Орфей в небето-все пак навлизаме
в ерата на Водолея
Ха, това искам и аз да го повторя: НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ СЛЪНЧОГЛЕДИ!
Към основния текста беше добавено. Монетата обаче все още се издирва.
------------------
Монетата с изображението на родопския Силивряк и изсечена от император Антонин Пий и изобразява богинята Родопа (с отбелязано име). Тя е представена като красива жена, легнала пред пещерата, като е символ на голямата планина. В ръцете си държи цвете, което е точно цветето на Орфей
цитирай------------------
Монетата с изображението на родопския Силивряк и изсечена от император Антонин Пий и изобразява богинята Родопа (с отбелязано име). Тя е представена като красива жена, легнала пред пещерата, като е символ на голямата планина. В ръцете си държи цвете, което е точно цветето на Орфей
Поздрави!
цитирайsande написа:
На България, на българите, на всички нас, ни трябва силивряк
Така е. В Триград има пещерен клуб наречен "Силивряк". Организират хубави разходки по маршрути, където може да се види растението.
Духът е горе в планината! Ха, наздраве!
цитирайkarambol5 написа:
Духът е горе в планината! Ха, наздраве!
Там е и не случайно духът на богомилите е избрал България - заради планини като Родопа и билките, които тя ражда!
Горе е Духът, но нашият дух къде е ?
цитирайЕхааааааа, родопска песен... Душа пълни!
цитирайkleotemida написа:
Горе е Духът, но нашият дух къде е ?
Долу в корените.
bizcocho написа:
Ехааааааа, родопска песен... Душа пълни!
Песента и поезията/текста към нея, не са избрани случайно. Ха, наздраве!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайНА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
yuliya2006 написа:
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
Защо разрешение, аз цветето не съм го създал, качвай го щом ти харесва! :))
http://divna8.blog.bg/poezia/2010/11/12/shepot-ot-vselenata.633756
Чудесен постинг!!! Поздравления :)
цитирайЧудесен постинг!!! Поздравления :)
divna8 написа:
http://divna8.blog.bg/poezia/2010/11/12/shepot-ot-vselenata.633756
Хубава поема, Дивна, ще я прочета на спокойствие по-късно. Благодаря
Към основния текста беше добавено.
--------------------------
Силиврякът много прилича на иглика, но цветовете му имат синкаво-бяла окраска. Древните легенди свързват цветето с божествения нектар амброзия и дълголетието. Цветето е също една от състваките на т.нар "тибетски чай на младостта", който изчиства бъбреци, черен дроб, жлъчка, шлака по кръвоносни съдове, стомах и мазнини. Поради изключително силното му действие се пие само веднъж на пет години.
цитирай--------------------------
Силиврякът много прилича на иглика, но цветовете му имат синкаво-бяла окраска. Древните легенди свързват цветето с божествения нектар амброзия и дълголетието. Цветето е също една от състваките на т.нар "тибетски чай на младостта", който изчиства бъбреци, черен дроб, жлъчка, шлака по кръвоносни съдове, стомах и мазнини. Поради изключително силното му действие се пие само веднъж на пет години.
С помоща на Ати, за пореден път и монетата беше намерена и добавена към текста.
цитирай
29.
анонимен -
Орфеевото цвете
16.01.2011 08:52
16.01.2011 08:52
Чудесен постинг! Благодаря! Хубаво е да се напомня за красотата и благодатността на родния ни край, за вълшебните му билки. И народът ни прилича на това цвете, което се възражда и наново заживява. Само да имахме повече вяра в себе си и повече достойнство!
И още нещо : нека призовем всички, които срещнат орфеевото цвете и го разпознаят, да не го унищожават, а да го полеят с малко водица, пък и да кажат няколко хубави думи край него...
цитирайИ още нещо : нека призовем всички, които срещнат орфеевото цвете и го разпознаят, да не го унищожават, а да го полеят с малко водица, пък и да кажат няколко хубави думи край него...
Чудесен постинг, виночерпецо.
Прав си за староста на растението, но не само за него. Много от основните, т.е. най-стари вариетети на стотици растения, известни на човечеството, а и много от основните лечебни и ароматни растения, са с признат в света на ботаниците нашенски произход . Например:
- Syringa vulgaris - люляк, обикновен
- Origanum vulgaris - див, или червен риган
- Thymus vulgaris - мащерка
- Marrubium vulgare - Обикновен пчелинок
- Echium vulgare - Усойниче и ..... много-много други.
Който знае като какво се крие под латинското Vulgaris, да си прави изводите. Който не знае, да гадае:)))))
Интересен е и факта, че всички билки намиращи се из европа си имат абсолютно български имена, за разлика от много народи, които ползват вариация на латинските. / Латинския е основния език в ботаниката/ Което идва да покаже, че нашата традиция в билкарството и въобще, в познаването на растенията и използването им в ежедневието, е много по-стара. Не случайно, много от популярните европейски лечителски народи и секти, ако не директно, то косвено, определят получаването на знанията си от нашите деди. /виж. келти-друиди, катари, албигойци/ Дали пък и Гален не е нашия Гальо:)))))))
Ако трябва да сме точни, то популярното в цала Европа Безсмъртниче / Imortale/ се казва Helichrisum Italicum, като ареала на разпространение е Корсика и Далмация, което не променя по никой начин същноста на Силивряка и връзката му с орфизма, както е пословичната му издържливост и неизтребимост.
Поздрави за добрия пост и ...
се пази от зли помисли.
цитирайПрав си за староста на растението, но не само за него. Много от основните, т.е. най-стари вариетети на стотици растения, известни на човечеството, а и много от основните лечебни и ароматни растения, са с признат в света на ботаниците нашенски произход . Например:
- Syringa vulgaris - люляк, обикновен
- Origanum vulgaris - див, или червен риган
- Thymus vulgaris - мащерка
- Marrubium vulgare - Обикновен пчелинок
- Echium vulgare - Усойниче и ..... много-много други.
Който знае като какво се крие под латинското Vulgaris, да си прави изводите. Който не знае, да гадае:)))))
Интересен е и факта, че всички билки намиращи се из европа си имат абсолютно български имена, за разлика от много народи, които ползват вариация на латинските. / Латинския е основния език в ботаниката/ Което идва да покаже, че нашата традиция в билкарството и въобще, в познаването на растенията и използването им в ежедневието, е много по-стара. Не случайно, много от популярните европейски лечителски народи и секти, ако не директно, то косвено, определят получаването на знанията си от нашите деди. /виж. келти-друиди, катари, албигойци/ Дали пък и Гален не е нашия Гальо:)))))))
Ако трябва да сме точни, то популярното в цала Европа Безсмъртниче / Imortale/ се казва Helichrisum Italicum, като ареала на разпространение е Корсика и Далмация, което не променя по никой начин същноста на Силивряка и връзката му с орфизма, както е пословичната му издържливост и неизтребимост.
Поздрави за добрия пост и ...
се пази от зли помисли.
анонимен написа:
Чудесен постинг! Благодаря! Хубаво е да се напомня за красотата и благодатността на родния ни край, за вълшебните му билки. И народът ни прилича на това цвете, което се възражда и наново заживява. Само да имахме повече вяра в себе си и повече достойнство!
И още нещо : нека призовем всички, които срещнат орфеевото цвете и го разпознаят, да не го унищожават, а да го полеят с малко водица, пък и да кажат няколко хубави думи край него...
И още нещо : нека призовем всички, които срещнат орфеевото цвете и го разпознаят, да не го унищожават, а да го полеят с малко водица, пък и да кажат няколко хубави думи край него...
Благодаря. Наистина не трябва да го късаме в гората, ако някой иска да го използва за билка е най-добре да си го отглеждат сами.
vilikal написа:
Ако трябва да сме точни, то популярното в цала Европа Безсмъртниче / Imortale/ се казва Helichrisum Italicum, като ареала на разпространение е Корсика и Далмация, което не променя по никой начин същноста на Силивряка и връзката му с орфизма, както е пословичната му издържливост и неизтребимост.
Ценни допълнения си направил, Вили даже някои може да използвам в статията. А италианското безсмътниче си е италианско, а нашето е наречено така, защото е безсмъртно.
33.
анонимен -
Благодаря!
17.01.2011 14:57
17.01.2011 14:57
Едно неочаквано сравнение - поетично и красиво! Мисля си, както Родопският (Мурсалският) чай (Sideritis scardica) се оказа растение, което може да се култивира и по този начин се разпространи и по други краища на България, дали и силиврякът (останал сега в малък ареал) няма да може да се разпространи. Би било чудесно, защото брането му от сегашните му находища ще нарани популацията му, а е и защитен вид. Колкото до Изтока и Запада, моля, нека не изпадаме в крайности! В синтеза между културите на Изтока и Запада е нашата голяма сила. Този синтез е крайно необходим на всички, а нашата страна е в облагодетелствано положение.
цитирайанонимен написа:
Едно неочаквано сравнение - поетично и красиво! Мисля си, както Родопският (Мурсалският) чай (Sideritis scardica) се оказа растение, което може да се култивира и по този начин се разпространи и по други краища на България, дали и силиврякът (останал сега в малък ареал) няма да може да се разпространи. Би било чудесно, защото брането му от сегашните му находища ще нарани популацията му, а е и защитен вид. Колкото до Изтока и Запада, моля, нека не изпадаме в крайности! В синтеза между културите на Изтока и Запада е нашата голяма сила. Този синтез е крайно необходим на всички, а нашата страна е в облагодетелствано положение.
Сиривляка може да вирее почти навсякъде между Стара Планина и Родопите, това е уточнено в статията.
А за Изтока и Запада, ще цитирам нашите богомили: Пътят е един за Изтока и Запада. Неговото име е РАЗЛИЧАВАНЕ. Как се постига различаване? С взиране.
Не знам какво вие имаш предвид под синтезиране, защото в момента културите нито на Запада, нито на Изток са насочени към различаването. Ако говорим за отминали времена, аз не виждам дали има въобще нещо ценно за синтезиране от Запад.
Благодаря, че се отби.
Поздрави!
цитирайпоста и посланието, което носи! Защото то е обърнато отново към съкровища, които са скрити в Духа на българина, които и той самия има да открива и припознава, а именно - корените си!
цитирайmoreto66 написа:
Поздрави!
Благодаря, че се отби.
zvezdichka написа:
поста и посланието, което носи! Защото то е обърнато отново към съкровища, които са скрити в Духа на българина, които и той самия има да открива и припознава, а именно - корените си!
Така е, корените ни са живи (все още), но е крайно време да ги полеем за да се прероди цветето отново.
Много е интересен постингът ти, zelas... Цвете на 2-ва мил. години - звучи много любопитно. И е успяло да се запази само в нашите планини? Или се е приспособило или условията са подобни?...;)
цитирайdolsineq написа:
Много е интересен постингът ти, zelas... Цвете на 2-ва мил. години - звучи много любопитно. И е успяло да се запази само в нашите планини? Или се е приспособило или условията са подобни?...;)
Цветето по принцип може да се отглежда навсякъде в специални условия, но естествения му ареал е България, не само Родопите.
Аз живея в Карлово. Бях чел за Силивряка и бях виждал снимката му. Много ме заинтригува. Та моя баджанак ходеше за пъстърва по едни планински потоци, над село Сушица до Карлово. Сега Сушица вече е квартал на града. Веднъж ме взе със себе си.
За да влезем в каньона, трбваше да минем по един скален корниз изсечен в скалата. Първо мина той като по-дребен, а след това аз странично с лице към скалата. Страхувах се да не падна назад - смърт. И тогава пред мен се изпречи хаберлеята. Познах я веднага. Тя се оказа точно над скалния корниз.
Оттогава много пъти съм ходил в този район. Силивряка и сега си расте на същото място. Но се оказа че го има и по всички планински ждрела между Карлово и Калофер. На запад от Карлово никъде го няма. Появява се отново чак в землищата на селата Кърнаре и Христо-Даново.
А ето и моя снимка на Силивряка от Стара планина - над квартал Сушица - Карлово
http://lambo.blog.bg/photos/29038/original/Earth%20Species/Haberlea%20Rhodopensis%202008_04_20%5E(2).jpg
цитирайЗа да влезем в каньона, трбваше да минем по един скален корниз изсечен в скалата. Първо мина той като по-дребен, а след това аз странично с лице към скалата. Страхувах се да не падна назад - смърт. И тогава пред мен се изпречи хаберлеята. Познах я веднага. Тя се оказа точно над скалния корниз.
Оттогава много пъти съм ходил в този район. Силивряка и сега си расте на същото място. Но се оказа че го има и по всички планински ждрела между Карлово и Калофер. На запад от Карлово никъде го няма. Появява се отново чак в землищата на селата Кърнаре и Христо-Даново.
А ето и моя снимка на Силивряка от Стара планина - над квартал Сушица - Карлово
http://lambo.blog.bg/photos/29038/original/Earth%20Species/Haberlea%20Rhodopensis%202008_04_20%5E(2).jpg
Благодаря за снимката и разказа, Ламбо!
цитирайВ тибетския чай присъства друго бесмъртниче/жълт смил/. По целия свят има много билки наречени безсмъртничета. Цветето се отглежда с много любов (както и всички останали цветя) , но когато го поливаш издава определен звук, като скърцане (да речем скрибуцане на лира). За популяризирането му има значима роля поета Николай Гигов. На монетата е изобразена Родопа с цвете което може да е всяко от този род, например иглика. http://rhodopes-gallery.com/?q=galeria&page=1#
Според Гигов една от запазените рецепти е: по Гергьовден стари хора стриват листата му и го смесват с кърма и така закърмят стадата си, което ги предпазва от шап.
Столетничката Албена Чуралска от с. Водни пад е съхранила народната памет за Орфеевото цвете. Но тя го нарича „Шапива билка”, защото с тази билка са лекували добитъка от болестта шап. Ето какво говори тя за цветето: „Отколе старите люде тросили шапива билка. С нея закичвахме люлките – да не урочасат децата, болка да ги не находо, млогу да живят. Закичваха се и понниците, да се множи и не крати хайванете. С шапива билка и с други цветя се виеха китки. Момине скришом правеха китки за изгори. И скришом ги даваха на избраника си, та вечна да е любовта им.”
http://www.lulu.com/items/volume_68/9252000/9252691/1/print/9252691.pdf
И малко съвпадения според мен: осланяйки се на легендата, щом е поникнало от кръвта на Орфей, значи помага за болести на кръвта (т.е. за всички болести), както и кръвта на костенурката, наречено е китара, както е и името на лирата на Орфей, която е направена с резонатор костенурка.
цитирайСпоред Гигов една от запазените рецепти е: по Гергьовден стари хора стриват листата му и го смесват с кърма и така закърмят стадата си, което ги предпазва от шап.
Столетничката Албена Чуралска от с. Водни пад е съхранила народната памет за Орфеевото цвете. Но тя го нарича „Шапива билка”, защото с тази билка са лекували добитъка от болестта шап. Ето какво говори тя за цветето: „Отколе старите люде тросили шапива билка. С нея закичвахме люлките – да не урочасат децата, болка да ги не находо, млогу да живят. Закичваха се и понниците, да се множи и не крати хайванете. С шапива билка и с други цветя се виеха китки. Момине скришом правеха китки за изгори. И скришом ги даваха на избраника си, та вечна да е любовта им.”
http://www.lulu.com/items/volume_68/9252000/9252691/1/print/9252691.pdf
И малко съвпадения според мен: осланяйки се на легендата, щом е поникнало от кръвта на Орфей, значи помага за болести на кръвта (т.е. за всички болести), както и кръвта на костенурката, наречено е китара, както е и името на лирата на Орфей, която е направена с резонатор костенурка.
44.
анонимен -
родопски силивряк
08.04.2012 17:20
08.04.2012 17:20
несе учудвам ТА ние Българите сме си много мистични защото живеем във наи духовния център на Европа
цитирай