Прочетен: 13403 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2011 17:35
Макар и почитател/пазител на изворна музика от време на време пускам нова етно-музика, която е базирана на изворна и зачита първоизточника по подобаващ начин. Този тип музика е много добър мост за младите хора, за да открият един ден и пият директно от извора.
Границата между добра интерпретация и "изнасилване" на оригинала е доста финна и последният пример за добра интерпретация идва от нашата мила сестричка, многострадалная Македония.
ЕЛЕНА ХРИСТОВА – вокали
НИКОЛА НИКОЛОВ – тамбура
ВЛАДИМИР МАРТИНОВСКИ – бас тамбура
ДЕЯН СИБИНОВСКИ - деф
Баклава е македонска етно музикално-акустична група. Песните се изпълняват от женски вокал и традиционни народни инструменти, по-специално струнни и ударни инструменти, тамбура и деф. Тяхната основна цел е да създават оригинална нова музика на базата на традиционна македонска музика. Те също изпълняват стари народни песни на етническите македонци, живеещи в Егейска Македония.
Баклава е диамантената форма типична за българските (и балкански) костюми и бродерии. Също също известна като турския сладкиш със същата форма. Произходът на думата все още не е ясен.
Интересно е звученете на тази група, напомня ми на средновековна музика, което може би е естествената еволюция на традиционния български фолклор, а не в уродливите форми, в които той беше обезобразен в Сърбия под формата на турбо-фолк или чалга в пост-комунистическа България.
Тук може да изгледате един оригинално режисиран документален филм за групата.
Глас
(музика: Е. Христова, текст: Д. Сибиновски)
Врвам си јас през демира кон светлината
со својот глас си ја барам душичката
Да шепнам ќе ме чуе водицата.
Вивнав се јас во небеса вишно високо
со својот глас полетав над море широко
Да викнам ќе ме чујат ветровите.
Изгорев јас торжествено од светлината
со својот глас силно биев низ темнината
Да пејам ќе ме чуе оган-пламенот.
Ме слушнаја и душата ми ја вратија
Во својот глас за возврат ме заколнаја
Ако замолчам сал ќе ме чуе земјичката...
Мори чупи костурчанки
раширете го орото,
да ви вијме фустаните,
чиј е ф"стан дамкалија,
да се стору севдалија,
по фустано на чупчето.
(music: E. Hristova, lyrics: D. Sibinovski)
Unshackled, I am striving toward the light
With my voice to find my soul bright,
Only the water could hear my whispered plight
I soared into the blue sky so free,
With my voice I flew over the wide blue sea,
Only the winds could hear the echo of my plea
The light, my body with passions sears,
My voice is the thunder the darkness hears,
My song is only heard by the fire fierce.
My soul fled to me, my prayer they heard,
In return I had to give my voice instead of my word.
If ever my songs wane, only the good earth will then hear my strain.
Близо са до изворната музика, но всичко е много култивирано,
в най-добрия смисъл на думата.
Съгласен съм с коментара ти, че това е един добър преход за по-младите,
за да стигнат до извора.
Аз си падам по автентичния ни фолклор, но и по средновековната музика. И тия песни тук са ми баш на сърце.
Когато казваме "народна музика", все пак трябва да изясним, че все някой я е измислил тази музика. Сиреч - има определени композитори. Тези, които са съумели да са в хармония с народната музика, то оставят творчеството си като "народно". Хората им забравят имената, но песните и мелодиите им остават завинаги.
В България такъв съвременен пример е Дико Илиев. Макар да ползва нехарактерна комбинация от инструменти за българска народна музика, творчеството му се приема някак естествено. Друг тук не се сещам, за съжаление (за обратния пример при чалгата не мисля да говоря).
Радвам се, че у Македонията също има кадърни хора! Чудесно е!
Иначе, ме кефи как от постни музикални и гласови възможности, само с вкус и естетика може да се постигне толкова добър резултат. Съгласен съм, че е добър вариант за припалване на фолклорното огънче в душите на младите, защото носи някаква западно усещане за елитарна етно-поп-култура, а всъщност си е нашенски фолклор. Опростен, за да се консумира лесно и да се отличава от традиционните форми, които слушат родителите им, и достатъчно достоверен, зада събуди интерес към истинското. Браво на децата. Отличен баланс, както музикален, така и маркетингов. На туй му се вика - С пръдня - боя. Не познавам много музиканти, освен Мадона, които с толкова слаби изходящи възможности, да успее да постигне отличен резултат.
\братята макета ни водят много отдавна с няколко обиколки в превеждането на автентичния фолклор на разбираем съвременен език, без деформации и турбо фолк дефлорации. Прилагам две неща по-долу на Влатко Стефановски и Мирослав Тадич, едното с Теодоси Спасов. Влатко Стефановски е вертуозен македонски китарист, с откровено топло отношение към фолклора, с доста проекти в посоката, като най-популярен е този ссъс сръбския му колега Мирослав Тадич, в който проект като гост в някои концерти се включва и Теодоси. Приятно слушане.
http://www.youtube.com/watch?v=0NexU9hPAW0&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=UcuPq1h9iLg&feature=related
и се пазете от зли помисли
И Баклава за мен са просто върха над всички етно групи на полуострова. Слушах Драган Даутовски и Анастасија от Македония, Билбил и Траг от Сърбия, Исихия и Булгара от България, но тази формация постига най-добрият баланс между традиционно и съвременно звучене.
Утре ще представя още една песен от тях, изпълнение на живо и ще го съпоставя с подобно изпълнение на същата песен в България.
Има какво да се научим от тях!
Поздрави
Пламен
Тази форма е типична за българските (и балкански) костюми и бродерии от праисторическо време.
Ако някой знае как точно се нарича тази форма да сподели. Благодаря.
http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:KUnjVyPMQ_8J:silverunicorn.org/forum/index.php%3Ftopic%3D58.0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%83%D1%80%D0%BA%D0%B0&cd=12&hl=bg&ct=clnk&gl=bg
Вили, въпрос на вкус приятелю и лични критерии, разбира се. Слушал съм изпълнението на Стефановски, Тадич и Спасов, много е добро, но според мен е повече от другата страна на реката - рок, джас и т.н. Стефановски съм го гледал и на собствени концерти с елекрическа китара, това не е етно музика в чист вид ами ако сме благосклонни може да му сложим едно етно пред рок, въпреки че за мен си е рок-рок.
Но си прав като цяло ни водят с няколко обиколки и трябва да се признае, че двамата Стефановски и Тадич са много добри музиканти, но да не забравяме че свирят на китари, а не тамбури и за мен това е вече твърде голям компромис. От друга страна на кантара обаче ако сложим гиганта Теодоси, който си е сам една категория, мисля че везните ще натежат в наша полза.
А бе важното е музиката да се лее!
Ха наздраве!
Тази форма е типична за българските (и балкански) костюми и бродерии от праисторическо време.
Ако някой знае как точно се нарича тази форма да сподели. Благодаря.
Ние също си му викаме Баклава в българия, но май сме спрели да използваме модела изобщо. Поради що ли? Поради какво ли? Не знам, но си е твърде стара наша схема.
В България такъв съвременен пример е Дико Илиев. Макар да ползва нехарактерна комбинация от инструменти за българска народна музика, творчеството му се приема някак естествено. Друг тук не се сещам, за съжаление (за обратния пример при чалгата не мисля да говоря).
Радвам се, че у Македонията също има кадърни хора! Чудесно е!
Приятелю, благодаря, че ми припомняш за гиганта Дико Илиев. При него използването на по-широк спектър от инструменти е необходимост, а не самоцел, така че не е грешка.
Ама той ще е предмет на отделна тема и дебати, , щото е сериозна работата там. Поздрави!
Вили, въпрос на вкус приятелю и лични критерии, разбира се. Слушал съм изпълнението на Стефановски, Тадич и Спасов, много е добро, но според мен е повече от другата страна на реката - рок, джас и т.н. Стефановски съм го гледал и на собствени концерти с елекрическа китара, това не е етно музика в чист вид ами ако сме благосклонни може да мо слижим едно етно пред рок, въпреки че за мен си е рок-рок.
Но си прав като цяло ни водят с наколко обиколки и трябва да се признае, че двамата Стефановски и Тадич са много добри музиканти, но да не забравяме че свирят на китари, а не тамбури и за мен това е вече твърде голям компромис. От друга страна на кантара обаче ако сложим гиганта Теодоси, който си е сам една категория, мисля че везните ще натежат в наша полза.
А бе важното е музиката да се лее!
Ха наздраве!
Напълно съм съгласен с комента ти, затова съм пуснал линкове и говоря за фолклорните проекти на Влатко. Прав си Теодоси - голям е, много е голям, гигант е, но ....една птичка пролет не прави. Има нещо гнило в цялото ни изкуство от последните двадесетина години и кусур. Много напрежение в желанието за себеизразяване, много тегоба, много комплекси за незначителност и пагубни самоцелни стремежи към евтина оригиналност, която да скрие тотална бездарност. Има нещо гнило в Дания. Та, за това се радвам, когато братята оттатък границата дръпват качествено, щото и нашите културтрегерчета бързо започват да копират и нащата си идват на мястото.
Да ме прощават "творците" ни, но много, ама много рядко успяват да ме впечатлят с нещо по-добро от комплексиран провинциализъм. Е, разбира се има слънчеви лъчи, дай боже, повече, по-често и по-скоро.
Поздрави
Много добре си го напипал усещането, което оставят. Според мен, ние просто наваксваме и затова малко си личи, че се напъваме. Ама то време си трябва. Бивша Югославия беше по-отворена и по-свободна за културен обмен с цял свят, докато ние гледахме руска телевизия в петък.
НО, едно голямо но, според мен изолацията през комунизма помогна да се запази и продължи изворния фолклор много по-добре отколкото в бивша Югославия. Сега просто имаме нужда от интелигентни музиканти като Баклава и Теодоси и резултата ще е невероятен.
Освен това и е звук, който Запада може да смели, щото тяхното музикално светоусещане е доста замърсено и чиста изворна музика трудно възприемат. Затова и им поднесоха Мистерията, за да могат да оценят какъв Дух живее в България, която си мислеха, че е Сахара или черна дупка в културен аспект.
Ето я баклавата - http://www.shevitsa.com/Files/Pokrivki/Pokrivki-80-80/Photo08_5A.jpg
Това се оказа един много интересен въпрос. Произходът на думата не е установен официално.
Не е турска дума, както навярно много предполагат.
Западните лингвисти (Leston Chandler Buell) се опитват да намерят значението според употребата и за турския сладкиш и изпускат значението и като форма на диамант в българските шевици (което не ме учудва, разбира се).
http://en.wikipedia.org/wiki/Baklava#Etymology
Инцидентно Манол Глишев направи коментар под темата на Спароток за народа "балакрии". Коментарът му беше шега, но нека да го прочетем отново:
85. mglishev - Тоест "баклава" означава "сияние".
Като се замислим, че се свързва с диамант значение като си "сияние" никак не звучи толкова невероятно.
Хмм ...
Затова се присъединявам към неодобрението на китарите при народната музика. А Теодосий, макар, че свири на кавал и май сме били почти съседи, то стилът му хич, ама хич не ми "българее". Но като мой градски, все пак, ще ви пусна един негов бисер (тишичен исперихски хумор) : "Толерират чалгата, защото тя е средство за затъпяване на народа".
Като човек, нямам нищо против Теодосий. Само срещу стила му. и за да докажа доброто си отношение, ви предоставям едно интервю, зад чиито отговори заставам и аз.
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=1729&format=print&edition_id=20
"Космическа или небесна костенурка" - "Кханатица (http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=345)"
Проста форма - http://www.spiralata.net/kratko/img/dao_bg3.jpg
Сложна форма - http://www.spiralata.net/kratko/img/dao_bg4.jpg
http://www.spiralata.net/kratko/img/dao_bg5.jpg
http://selenabg.com/bg/Illustrations/wechenk.jpg
За туй и не съм му посветил (все още) отделна тема. Трябва да пораснем още и блогът да узрее.!
Така мисля аз!
За туй и не съм му посветил (все още) отделна тема. Трябва да пораснем още и блогът да узрее.!
Така мисля аз!
Зелас, по въпроса с харесване стила на Теодоси, тържествено заявявам, че отказвам да зрея повече!
Нещо или ми харесва или не - това е!
Да си има слушателите, да си радва. Аз слушам друго!
Разбира се - Всеки си има вкус!
Затова се присъединявам към неодобрението на китарите при народната музика. А Теодосий, макар, че свири на кавал и май сме били почти съседи, то стилът му хич, ама хич не ми "българее". Но като мой градски, все пак, ще ви пусна един негов бисер (тишичен исперихски хумор) : "Толерират чалгата, защото тя е средство за затъпяване на народа".
Като човек, нямам нищо против Теодосий. Само срещу стила му. и за да докажа доброто си отношение, ви предоставям едно интервю, зад чиито отговори заставам и аз.
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=1729&format=print&edition_id=20
"Космическа или небесна костенурка" - "Кханатица (http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=345)"
Проста форма - http://www.spiralata.net/kratko/img/dao_bg3.jpg
Сложна форма - http://www.spiralata.net/kratko/img/dao_bg4.jpg
http://www.spiralata.net/kratko/img/dao_bg5.jpg
http://selenabg.com/bg/Illustrations/wechenk.jpg
Прав си, предкласиката е едно от най-чаровните неща, които са се случвали на света от няколко хилядолетия. Никога, ама, абсолютно никога, не съм твърдял, че инструментариумът на тази епоха е примитивен и ограничен. Виж, в искуството или имаш какво от себе си да дадеш на другите, или нямаш и си намираш оправдание за пъненето и напъните, а вида на изразното средство, няма абсолютно никакво значение. Виж Дживан Гаспарян какви чудеса прави с един пиклив арменски дудук, а Теодоси, нищо че не те кефи / простено / - с един кавал.
Относно Теодоси и свирнята му - на лични ще ти пратя едно изпълнение на Лале ли си,. Истината е, че когато Теодоси свири фолклор - е традиционен, но виртуозен, а когато свири джаз или етно - си е нетрадиционен и виртуозен.
В изкуството има само един критерий, който не се нуждае от обяснение - харесвам, или не.
Утре още една шикерана песен на Баклава! ;-)
Поздрави за избора!
Поздрави за избора!
Пак заповядай!