Прочетен: 8866 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2011 14:52
Идеята за Добро и Зло, както всички възгледи извън сферата на оцеляването на човека, е плод на нереалната верижна мисъл.
Ако си помислите за нещо приятно, като идващата ваканция например, тази мисъл ще ви отведе много по-далеч от самото усещане на временно задоволство, вие също ще си помислите за възможни проблеми, които биха нарушили спокойствието ви - леглата в хотела, храната в ресторанта, къде ще играят децата, дали ще ви изнервят или за възможността времето да не е благоприятно. Мисълта винаги си търси компания и няма да спре да се "разможава" докато не заспите. За жалост там ви очакват сънищата и всичко се започва наново. Човек никога не е свободен от мисли.
Мисълта е просто един натрапник, който пречи на сетивата. Тя го прави с умисъл: мисълта насочва дейността на сетивата, за да получи информация за нови мисли от тях и така ги използва, за да поддържа своята верижност.
Уплашен от смъртта и в желанието си да си обясни някои природни феномени, като например гръм и светкавица, древният човек е създал идеята за двете сили, които са в постоянна надпревара за надмощие в света около него. Тази философия е толкова дълбоко вкоренена в колективаната памет, че ние правим неволни връзки и разпознаваме първообрази като например белия/добро и черния/зло цвят.
Един от основните принципи в херметизма е принципът на противоположностите, тоест, че всичко е двойствено, всичко е в полюси, всяко нещо си има своята противиположност. Но най-същественото е, че противоположностите са еднакви по характер, но са различни по степен. Тоест, когато говорим за Добро или Зло, ние говорим за едно и също нещо.
Неприятно е, че религията пак се е възползвувала от тази двуякост, за да контролира хората. В крайна сметка всичко е въпрос на гледна точка, Злото върху потърпевщия е Добро за извършителя му. Всеки преследва оцеляването и неизбежно пътищата на хората се пресечат и се настъпват някои мазоли.
Желанието да си втълпяваме, че има Добро и Зло е също свързано с вечната заблуда на човека, че той е с нещо по-специален от животните. Той е толкова е специален, че има не една, ами две сили които се занимават с неговия живот - от една страна доброто иска да му помогне, а злото иска да му навреди. Това чувство за специалност просто помага на човека да се справи с неизбежността на смъртта на неговото "АЗ". Това беше обяснено в подробности в Няма такова нещо като смърт, възкресение или отвъден живот.
Проблемът с тази идея за двуякост на силите в живота е, че тя не само, че не помага на човека ами го прави по-страхлив, по-мнителен и по-отмъстителен. Броят на масовите убийства в името на доброто не е никак за пренебрегване. Всяка религиозна война се е водила в името на "добри пророци", като Христос или Мохамед. Битката между Доброто и Злото май се изразява в това, кое от двете върши повече Зло?
Това означава ли, че Злото е победило и няма вече Добро в света? Много хора ще се съгласят с това становище. Често чуваме: "Този свят е сбъркан!". Оказва се, че светът не е сбъркан ами нашето възприятие за света като такъв. В стремежа си за постоянно щастие ние всъщност убиваме малкото възможно щастие и забравяме да живеем. Не действуваме, а мислим за Добро или Зло, а докато мислим живота си тече.
За да се отърве от този омагьосан кръг, човек би трябвало да осъзнае, че всички демони се таят дълбоко в самия него. Това, което той определя като Зло е всъщност проекция на тези същите демони върху другите хора. Интересното е, че човек не проектира тези си демони върху животните. Дори хищници, които убиват по-малки и беззащитни животни са на най-голяма почит при човека - като лъва и орела. Тук откриваме явлението Лошо Добро - парадоксален психологически феномен, в която заложниците изразяват съчувствие и положителни чувства към своите похитители - Стокхолмски синдром.
Животът има нужда от разнообразие и проявленията на Добро и Зло са подобни на Мъжкото и Женското начало. Много често хората гледат с отвращение на "жестокостта", към която животните понякога прибягват за оцеляване. Те не могат да разберат, че нито хищника, нито жертвата приемат това действие като Добро или Зло, те просто живеят и се борят за живота си, нищо повече. Интересното е, че животните никога не убиват такива от своя вид, а човек го прави постоянно и винаги под знамената на Доброто.
За да преодолеем този Параграф 22, просто трябва да ги забравим и да не мислим за света като двуполюсен, а населен с милиарди неповторими човешки същества, които са различни от нас и може да не споделят нашата ценностна система. А най-добре е да нямаме такава!
Всяко зло за добро!
Безумието на “цивилизована” Европа 06.06...
Най-големите геноциди в човешката истори...
Мисленето е механизъм на АЗ-а да се поддържа живо. Ако спра да мисля, моят АЗ ще умре и човекът, който си мисля, че съм, ще умре. Тялото обаче ще е живо в чиста животиснка форма.
Тези, които твърдят, че медитацията е решението, се заблуждават. Тя дори е вредна за вашата личност, ако изпаднете в много дълбока медитация, може да се запалите отвътре - ти си писал за такива случаи - мисълта се опитва да се спаси и се преобразува в огън.
Затова човека е измислил и дявола за да прехвърли вината от себе си. Интересно обаче че, когато е извършено добро от човека, то винаги си остава негова заслуга ;). Чудно животно е тва човека.
Преди това добро и зло... Са просто степени на едно и също нещо..
Затова човека е измислил и дявола за да прехвърли вината от себе си. Интересно обаче че, когато е извършено добро от човека, то винаги си остава негова заслуга ;). Чудно животно е тва човека.
Хехе, наистина, човекът все вода ненапита.
Много би било интересно наистина да се проследи произхода на тази идея, аз имам чувството, че е малко по-стара от религиите. Религиите знаем никога нищо не са измислили ами само са открадвали чужди идеи.
То мисленето го отрекохме вече, Клео, ама ще е интересно ако се включиш като адвокат на дявола.
Прокурорът обявява обвинението: Жертвата е престъпникът, защото няма престъпление!
Да се произнесе защитата! Имаш думата, Клео!
1.Кое точно е изначалното лошо/зло, за да бъдат равнопоставени добро и зло? Дайте пример за изначално лошо/зло действие, проявление или изначално лош/зъл предмет в същността си и в потребата си.
2.Степенуването не значи ли лично отношение? При липсата на лично отношение... се върнете на първия въпрос :)))
Какво значи "изначално добро/зло"? За човек, който няма знание нито за двете, няма и начало на нещо, то просто е част от живота. Както когато се движиш на дълъг път минаваш през различни местности, някои изглеждат "красиви", някои не, но те всъщност са само едно. Идеята за красива природа е в резултат от нашето знание за това как красивата природа би изглеждала.
Степенуването е според това как човек ги възприема, злото за тези които са го приели е винаги по-натоварено. Ако това зло за други е добро, то вече е леко.
Но по-принцип злото винаги се възприема като да е в повече, защото човек не може да се освободи от заблудата, че има вечно щастие и щастие по принцип.
Има и щастие - то е липса на незадоволени желания !
Има и живот и смърт - и за тези неща са измислили думи !
Има ли думи за нещо, което няма?
Помислете!
Помислете!
Бог, англели, духове, самодиви, вампири ... да продължавам ли?
По принцип думите не значат нищо без знанието, което имаме за тях и без наблюдателя, който използва тази дума. Ако не знаехте за значението на думата "маса", това означава ли, че масата не съществува? Масата, думата ли е или нещо друго? Ако я обърнете с краката нагоре вече не е маса, въпреки, че не е била променена. Тогава какво е?